Near Fuji – Day 2, The visit to Chureito pagoda

091 (2) copy
Mt. Fuji early morning, seen from Chureito pagoda.

The alarm went off at exactly 4:45. It took me some time to reach the phone and stop the melody, as my both arms had fallen asleep and were completely useless…This is what happens when I sleep in a new place and I am so tired that once asleep my body just remains in one position.  After recovering some little ability to move my limbs, I stopped the alarm and peeked out the window. Only the very tip of Mt. Fuji could be seen, dense clouds covering the most of its body.

Алармата зазвъня точно в 4:45. Отне ми известно време да достигна телефона и да спра мелодията, тъй като и двете ми ръце бяха напълно изтръпнали и безполезни…Това става, когато спя на ново място и съм толкова изморена, че веднъж като заспя и тялото ми остава в същата позиция през цялото време. След като способността ми да си движа лекичко крайниците се върна, спрях алармата и погледнах през прозореца. Само най-горната част от Фуджи се виждаше, докато гъсти облаци скриваха цялата му снага надолу.

040Trying to cheat myself with the thought “This is only morning mist and it will be gone once the sun is up so I should hurry up!” I got dressed, took the camera and the tripod and ran to the station. Of course I was the first one there! Sunday morning, who else is so crazy to take the train at 5:27???

Опитвайки се да се самонавия с мисълта “Това е само сутрешна мъгла и тя ще се разсее, като изгрее слънцето, така че трябва да бързам!”, аз се облякох, взех си фотоапарата и триножника и хукнах към гарата. Естествено, бях първа там! Кой друг ненормален ще ходи да хваща влака в 5:27 в неделя сутрин???

The train which first station is Kawaguchiko station, arrived, there were only  a few very sleepy people on it, and after a few minutes it was time to get off at Shimoyoshida station. Once I stepped on the platform, the train officer ran towards me!? He had to collect my ticket, as the station itself doesn’t have any staff! Then the train left. And I was alone somewhere there, near Fuji and the place I was dreaming of visiting. The sun was just appearing from behind the mountain range on the East.

Влакът, чийто първа гара е Кауагучико, пристигна, само с няколко полузаспали пътника, и след няколко минути трябваше да слизам на Шимойошида. Още щом стъпих на перона отвън, железничарят от задната част на влака се затича към мен!? Оказа се, че той трябва да ми вземе билетчето, тъй като самата гара няма никакъв персонал! След това влакът замина и аз останах сама, някъде там близо до Фуджи и мястото, което бях мечтала да посетя. Слънцето тъкмо надникваше иззад планините на изток. 042 Thanks to the Google maps application on my phone I had no difficulties getting to the place. I am so thankful to Google maps! 🙂 It wasn’t dark at all anymore. Refreshing morning sunlight is maybe the best thing to start the day with! The Arakura Sengen Shrine greeted me with orange lanterns and torii gate and…some 400 steps or so.  A Japanese man in the near parking waved at me, when I approached, he gave me a picture with Fuji san and cherry blossoms. Nice man, wasn’t he!

Благодарение на картата на Гугъл на телефона, нямах никакви проблеми с достигането на мястото. Искрено съм благодарна на Google maps! 🙂 Вече не беше никак тъмно. Свежо утро с изряващо слънце е може би най-доброто нещо, с което може да започне денят ми! Храмът Аракура Сенген ме посрещна с оранжеви лампи и тории порта и … с някакви си там около 400 стъпала. Един японец, който беше наблизо на паркинга, ми помаха да ида и когато отидох ми подари снимка с Фуджи и вишневи цветове. Много мил човек, нали!

049 (2) copyThere was no big change in the view of Fuji-san…A white prism in the blue sky, somehow unnatural. The stairs were no a big trouble for me, but I did sweat, even though it was no more than 5 degrees. A couple of foreigners were climbing too, slower (haha! My legs are definitely well trained! :)) The color of the sky changed from greyish to light blue. I reached Chureito pagoda and from its level I could see the top of Mt. Fuji and its base in a frame of cherry tree branches, unfortunately too late to be in blossoms.

Голяма промяна във вида на Фуджи нямаше – бяла призма в небето, някак си неестествено. Стълбите не бяха голям проблем за мен, но се изпотих, въпреки че беше около 5 градуса. По стълбите подминах двама чужденци, които катереха доста по-бавно (хаха! Определено краката са ми добре тренирани! :)) Цветът на небето се променяше от сивкав към светло син. Когато достигнах пагодата, назад се разкри гледка на върха на Фуджи и част от основата му, в рамка от вишневи клонки, за съжаление твърде късно да са със цвят.

056 057069 (2) copy

I hurried to climb on the slope behind the pagoda to take picture of the dreamed view. Well, it wasn’t exactly what I had expected…But it had its own charm. The mysterious top, “floating” in the sky next to the pagoda’s lines was a good hit! With a maximum zoom I could capture the beautiful snow covered volcano top. It was mesmerizing.

Побързах да се кача на склона зад пагодата, за да снимам мечтаната гледка. Не беше съвсем това, което исках…Но пък имаше своето очарование. Мистериозният връх, “плаващ” в небето до очертанията на пагодата, беше добър удар! С максимален зум успях да снимам и красивия връх на вулкана, покрит със сняг. Беше зашеметяващ!

076 (2) copy 091 (2) copy 101 (2) copyWhile contemplating the view of Mt. Fuji dominating over the city lying down slope, I had a conversation with two guys. The first was doing his daily exercise and on his phone he showed me some really nice pictures of Fuji from the same point when its whole body was seen. He said that it’s not that often. The other guy had been taking pictures with a Nikon D800, I hope to have it too some day, and he was really happy also to show me some older images he took, even in the night or from other sites. He happened to be living near, so for years he has been able to capture Fujisan. He thought the mist will disappear if we wait, but I saw that clouds were getting even denser and climbing up and obviously it wasn’t the day I would be able to see the mountain clearly. The man kindly rode me back to the station and he also gave me 4 nice pictures he took! I felt lucky! And it was still early, not even 7 AM!

Докато се наслаждавах на гледката на Фуджи, доминиращ над града долу, се заприказвах с двама души. Първият правеше ежедневните си упражнения и ми показа на телефона си няколко наистина красиви снимки, когато Фуджи се е виждал целият. Сподели, че това всъщност не се случва много често. Другият японец снимаше с Никон D800 (Надявам се един ден и аз да го имам!) и много се зарадва на възможността да ми покаже и той свои снимки на планината, нощни и от други места. Оказа се, че живее наблизо и от години снима Фуджи. Въпреки, че той вярваше, че мъглата ще се разсее, облаците започнаха да се сгъстяват и да пълзят нагоре, и на мен ми стана ясно, че и този ден няма да мога да видя Фуджи много добре. Мъжът ме закара за 3 минути до гарата и той също ми подари 4 чудесни снимки на Фуджи, които беше снимал. Чувствах се истинска късметлийка! А и беше още рано – нямаше 7 часа.

143And while I was taking pictures of the trains on the station and still thrilled about my early morning adventure, two trains arrived and… I took the wrong one! Ups! I got off at the next station and another guy running to get my ticket appeared, so I had to explain I made a mistake. He told me “Wait here!” and the train left. I was again alone, somewhere there 🙂 I could even leave the station and come back without checking – this station didn’t even have a building, just one platform and a little waiting place. Next train was coming after 30 min! Boring!!! I took pictures of grasses with dew and some flowers growing along the platform 🙂

И докато снимах влаковете на гарата и още бях развълнувана от сутрешното си приключние, два влака пристигнаха и…аз взех че се качих на грешния! Опа! Слязох на следващата гара, пак един чичко се завтече към мен да ми вземе билетчето, а аз се заобяснявах, че съм се объркала. Човекът ми каза “Чакай тук!” и влакът замина. И пак останах сама, някъде там 🙂 От тази гара можех съвсем свободно да изляза и пак да вляза. Тя дори и сграда си нямаше! Само един перон и малка чакалня. Следващият влак щеше да дойде чак след 30 минути. Скука!!! Наснимах тревички с роса и цветенца покрай перона 🙂

159 (2) 166 (2) copy 177 (2) 200 (2) copyThe train finally came, and at around 8 I was back in the hotel to wake my husband up and go down have breakfast – rice with spicy curry and choice of 5 salads and pickles, juice and coffee. You maybe understand why I skipped the breakfast in the hotel next 2 times…

Накрая влакът дойде и към 8 бях в хотела, събудих мъжа ми и слязохме да закусим – ориз с лют къри сос, избор от 5 салати и туршийки, сок и кафе. Сигурно се досещате, защо пропуснах закуската в хотела следващите два дена…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s